Херайонът в Самос е смятан за едно от най-големите и значими религиозни светилища в древногръцкия свят. Намира се на остров Самос, на около 6 км югозападно от древния град, в блатиста местност близо до река Имбрамос.

Светилището е било посветено на богинята Хера, съпруга на Зевс, а архаичният храм, построен в района, е първият от гигантските свободно стоящи йонийски храмове. Богатата история и културното значение на обекта са причина през 1992 г. той да бъде обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Посещение на храма на Хера в Самос

История на Херайона в Самос

Благодарение на важното си географско положение в източната част на Егейско море и сигурните си връзки с крайбрежието на Мала Азия Самос се превръща в един от най-важните политически и културни центрове в Гърция още от праисторическата епоха (V хилядолетие пр.н.е.). Възникването на първото селище се корени в X в. пр.н.е., когато е колонизиран от йонийските гърци.

Още през VI в. пр.н.е. Самос успява да се утвърди като основна морска сила в Източното Средиземноморие, като същевременно поддържа тесни търговски отношения с крайбрежието на Йония, Тракия и дори с народите от Западното Средиземноморие.

Според преданието бъдещата съпруга на Зевс е родена под дървото лигос, а по време на ежегодния саамски фестивал, наречен Тонея (връзване), култовото изображение на богинята е връзвано с клони от лигос по церемониален начин, след което е пренасяно до морето, за да бъде почистено.

Първият храм на Хера е построен през VIII в. пр.н.е., а светилището достига върха на първия си разцвет в края на VII в.

През този период се случват много важни събития, като построяването на храма Хекатомпедос II, колосалния Курой, южната стоа и Свещения път, който свързва целия комплекс с град Самос.

Втората фаза на строителството е през втората четвърт на VI в. пр.н.е., когато се оформят монументалният олтар, храмът Ройкос и северната и южната сграда.

По време на управлението на тиранина Поликрат Самос се утвърждава като основна сила в Егейско море, а светилището претърпява нова вълна на монументализация, когато на мястото на храма Ройкос е построен по-голям храм.

По време на класическия период атиняните включват Самос в своята империя и дейността на светилището почти престава да функционира. Поклонението на Хера на острова официално приключва през 391 г., когато император Теодосия забранява с указ всяко езическо празненство.

Какво да видите в Херайон на Самос

Историята на светилището е продължила повече от хилядолетие, като в него има няколко храма, многобройни съкровищници, стоа, пътеки, много статуи и други произведения на изкуството.

Храмът на Хера

Големият храм на Хера (Херайон) води началото си от 8 век пр.н.е., след което е последван от поредица монументални храмове, построени на същото място на запад от олтара.

Първият храм, построен на това място, е наречен "Хекатомпедос", тъй като е бил дълъг 100 м. Имал е дълга, тясна форма и е бил направен от глинени тухли, като все още не е известно дали е съществувала периферна колонада, която да минава отвън.

Около 570-560 г. пр.н.е. започва строежът на друг храм, дело на архитектите Ройкос и Теодорос, известен като "Храмът на Ройкос". Тази постройка е дълга около 100 м и широка 50 м и е поддържана от 100 колони.

От предната страна се издигал покрит пронаос с квадратен план. Това бил първият от масивните йонийски храмове, който много наподобявал храма на Артемида в Ефес.

След разрушаването на този храм на същото място е издигнат още по-голям. Известен като "Големият храм на богиня Хера", този паметник е построен по време на управлението на известния тиранин на Самос Поликрат през VI в. пр.

Храмът е широк 55 метра и дълъг 108 метра, заобиколен от перистил от 155 колони, всяка от които е висока 20 метра.

Като цяло внимателното изучаване на Херайона в Самос се счита за фундаментално за дълбокото разбиране и оценяване на класическата архитектура, тъй като иновативният му стил е оказал силно влияние върху дизайна на храмове и обществени сгради в целия гръцки свят.

Свещеният път

За пръв път е прокаран в началото на VI в. и е представлявал път, който свързвал град Самос със светилището на Хера. Играел е централна роля в религиозните процесии, като стойността му се доказвала от многобройните вотивни дарове, които обграждали трасето му. Днес пътят е видим благодарение на поправката, извършена през III в. сл.

Олтарът

Първата структура на олтара е построена през IX в. пр. н. е. Тя е преустройвана няколко пъти, като достига окончателния си монументален вид през VI в. Има правоъгълна форма, като е дълга приблизително 35 м, широка 16 м и висока 20 м. От западната страна е оформено стълбище, което води до плоска платформа на върха, където са извършвани жертвоприношения на животни, предимно възрастни крави. олтарът е бил същобогато украсена с редица релефи на цветя и животни, които я обграждат.

Стоа

Южната стоа е построена в края на VII в. пр.н.е., по време на същата вълна на монументализация, при която са построени храмовете на Хекатомпедос и Свещеният път. Изградена е от кални тухли и дърво, с дължина 60 м. Северната стоа е построена през VI в. пр.н.е. на мястото на Южната стоа, която е разрушена през същия век.

Скулптура

Светилището и древният град са украсени със скулптури с великолепно качество, които утвърждават Самос като един от най-големите центрове на скулптурата в йонийския свят. Повечето от тези произведения на изкуството са kouroi - големи статуи на голи млади мъже, или Korai - статуи на млади жени с подобни размери, но забулени.

Една от най-известните скулптури е Курос от Самос, изработена в началото на VI в. пр.н.е. и е в размер около три пъти по-голям от естествения. Като цяло тези произведения на изкуството изглежда са били посветени на храмове от богати саамски аристократи, които са искали да покажат своето богатство и положение.

Информация за посетители

Археологическият обект на Самос се намира в югоизточната част на острова. До него лесно можете да стигнете с кола. Обектът е отворен за посетители всеки ден, с изключение на вторник, от 08:30 до 15:30 ч. Цената на билета е 6 евро.