Атина е един от най-старите градове в света, който е населен и до днес. За първи път е населен преди повече от 3000 години, по време на бронзовата епоха. През V в. пр.н.е. градът успява да създаде една от най-високите форми на цивилизация, постигани някога в историята на човечеството. През този период процъфтяват изкуството, философията и науката, като по този начин се поставят основите на западнатацивилизация.

След завладяването му от римските легиони градът изпада в относителен упадък, особено под властта на османските турци. През XIX в. Атина отново се появява като столица на новооснованата гръцка държава, готова да си върне старата слава. В тази статия са представени някои от най-важните етапи в историята на град Атина.

Кратка история на Атина

Произход

Археологическите данни сочат, че Атина е започнала дългата си история през неолитната епоха като крепост, построена на върха на хълма Акропол, вероятно между четвъртото и третото хилядолетие преди Христа.

Географското му положение е внимателно подбрано, за да се осигури естествена отбранителна позиция от нахлуващи сили или природни бедствия, като същевременно се осигури добра видимост към околните равнини.

Построен в центъра на Кефийската равнина, плодороден район, заобиколен от реки, той бил заобиколен от изток от планината Химет, а от север - от планината Пентелик. Първоначалният размер на оградения град бил много малък, изчислен на около 2 км в диаметър от изток на запад. С течение на времето Атина успяла да се превърне в основен културен център на цяла Елада.

Ранно начало - архаичен период

Към 1400 г. пр.н.е. Атина се утвърждава като мощен център на микенската цивилизация. Когато обаче останалите микенски градове са изгорени до основи от дорийците, които нахлуват в континентална Гърция, атиняните осуетяват нашествието и запазват своята "чистота".

Още през VIII в. пр.н.е. градът се превръща във важен културен център, особено след синоикизма - обединяването на много селища в Атика в едно голямо, като по този начин се създава един от най-големите и богати градове-държави в континентална Гърция.

Идеалното географско положение и достъпът до морето помогнали на атиняните да победят най-големите си съперници - Тебес и Спарта. На върха на социалната йерархия стояли царят и аристокрацията, притежаваща земя (евпатридите), която управлявала чрез специален съвет, наречен Ареопаг.

Този политически орган отговарял и за назначаването на градските служители, архонта и командира на армията.

По време на архаичния период са поставени основите на атинското право чрез законите на Дракон и Солон, двамата най-големи законодатели на града. Реформите на Солон оказват голямо влияние върху политическите и икономическите въпроси, като премахват робството като наказание за дълг и по този начин ограничават властта на аристократичната класа.

Освен това големите недвижими имоти били разделени на по-малки части и предложени на хора, които нямали земя, което позволило появата на нова и просперираща градска търговска класа. На политическата арена Солон разделил атиняните на четири класи в зависимост от тяхното богатство и способността им да служат в армията, като по този начин поставил основите на класическата атинска демокрация.

Политическата нестабилност обаче не е избегната и амбициозен политик на име Пейзистрат завзема властта през 541 г., с което си спечелва името "тиранин". Въпреки това той е популярен владетел, чийто основен интерес е издигането на Атина като един от най-силните гръцки градове-държави.

Основава атинското военноморско надмощие, запазвайки в този процес Солонската конституция. Синът му Хипий обаче успява да установи истинска диктатура - ход, който разгневява атиняните и води до неговото падане, с помощта на спартанска армия. Това позволява на Клистен да поеме управлението в Атина през 510 г.

Клистен, политик от аристократичен произход, е този, който полага основите на атинската класическа демокрация. Неговите реформи заменят традиционните четири племена с десет нови, които нямат класова основа и са кръстени на легендарни герои. Всяко племе е разделено на три трити , като всеки триптис съставени от един или повече демек .

Всяко от племената имало право да избере петдесет членове на Буле - съвет, съставен от атински граждани, който по същество управлявал града. Освен това всеки гражданин имал достъп до Асамблеята ( Ekklesia tou Demou ), който се смятал едновременно за законодателен орган и съд. Ареопагът имал юрисдикция само по религиозни въпроси и дела за убийство. Тази система, с някои по-късни изменения, служила като основа на атинското величие.

Класическа Атина

Атина е един от основните участници в защитата на Гърция срещу персийското нашествие. през 499 г. пр. н. е. Атина подпомага въстанието на йонийските гърци от Мала Азия срещу персите, като изпраща войски. това неизбежно води до две персийски нашествия в Гърция - първото през 490 г. пр. н. е. и второто през 480 г. пр. н. е.

През 490 г. пр.н.е. атиняните успешно побеждават персийската армия, предвождана от двама генерали на Дарий, в битката при Маратон. 10 години по-късно наследникът на Дарий, Ксерсес, повежда второто нашествие на персите срещу гръцкия континент. Кампанията се състои от поредица от битки.

Най-важните от тях са при Термопилите, където спартанската армия е разгромена, при Саламин, където атинският флот, воден от Темистокъл, ефективно унищожава персийския флот, и при Платея, където гръцката коалиция от 20 града-държави побеждава персийската армия, с което слага край на инвазията.

След войната в континентална Гърция Атина пренася борбата в Мала Азия, разчитайки на силния си флот. След много гръцки победи Атина успява да създаде Делийската лига - военен съюз, състоящ се от много гръцки градове-държави от Егейско море, континентална Гърция и западното крайбрежие на Мала Азия.

Периодът между 479 и 430 г. пр.н.е. бележи зенита на атинската цивилизация и си спечелва името "Златен век". През този период Атина се превръща в център на философията, изкуствата, литературата и културния просперитет.

Тук са живели и процъфтявали някои от най-значимите и влиятелни личности в културната и интелектуалната история на Запада: философите Сократ, Платон и Аристотел, драматурзите Есхил, Аристофан, Еврипид и Софокъл, историците Херодот, Тукидид и Ксенофонт и много други.

Перикъл е водещият държавник от този период и е запомнен като този, който заповядва построяването на Партенона и на другите велики и безсмъртни паметници на класическа Атина. Освен това по това време демокрацията се укрепва още повече и достига своя зенит в античния свят.

Упадъкът на Атина започнал с поражението ѝ от Спарта и нейната коалиция в Пелопонеската война през 431 и 404 г. пр.н.е. На Атина никога повече не ѝ било съдено да достигне висотата на класическата епоха.

След няколко войни срещу Тебес и Спарта през IV в. пр.н.е. Атина, както и другите гръцки градове-държави, са окончателно победени от нововъзникващото Македонско царство, управлявано от цар Филип II. Синът на Филип, Александър, включва Атина в огромната си империя. Градът остава богат културен център, но в крайна сметка престава да бъде независима сила.

Римска Атина

По това време Рим е възходяща сила в Средиземно море. След като укрепва властта си в Италия и Западното Средиземноморие, Рим насочва вниманието си на изток. След няколко войни срещу Македония Гърция най-накрая се подчинява на римското управление през 146 г. пр. н. е. Въпреки това градът

Римляните се отнасят с уважение към Атина и се възхищават от културата, философията и изкуствата ѝ. Така Атина продължава да бъде интелектуален център през римския период, привличайки много хора от цял свят в училищата си. Римският император Адриан проявява особен интерес към Атина, като построява библиотека, гимназия, акведукт, който се използва и до днес, и много храмове и светилища.

През III в. от н.е. градът е разграбен от готическото племе херули, които опожаряват всички обществени сгради и дори повреждат Акропола. краят на ролята на града като център на езическото образование обаче настъпва с приемането на християнството в империята. през 529 г. от н.е. император Юстиниан затваря философските школи и превръща храмовете в църкви, отбелязвайкикрая на античността и на древногръцката цивилизация.

Византийска Атина

По време на ранновизантийския период Атина се превръща в провинциален град, престижът ѝ намалява, а много от произведенията на изкуството са отнесени от императорите в Константинопол. Още по-лошо е, че градът се свива значително заради честите набези на варварски племена като авари и славяни, но също и на норманите, които завладяват Сицилия и южна Италия.

През VII в. славяните от север нахлуват в континентална Гърция и я завладяват. От този период нататък Атина навлиза в период на несигурност, безпокойство и чести промени в съдбата.

Към края на IX в. Гърция е завладяна отново от византийските сили, което подобрява сигурността в региона и позволява на Атина да се разшири отново. През XI в. градът навлиза в период на устойчив растеж, който продължава до края на XII в. Агората е възстановена и се превръща в значителен център за производство на сапуни и бои.търговци, като венецианците, които често използвали гръцките пристанища в Егейско море за своята дейност.

Освен това през XI и XII в. в града настъпва художествен ренесанс, който остава известен като Златния век на византийското изкуство в Атина. През този период са построени много от най-важните византийски църкви, които са оцелели и до днес. На този растеж обаче не е съдено да продължи дълго, тъй като през 1204 г. кръстоносците завладяват Константинопол и подчиняват Атина,слага край на гръцкото управление на града, което е възстановено през XIX в. .

Латинска Атина

От 1204 г. до 1458 г. Атина е под властта на различни европейски сили. Техният период става известен като период на латинско управление и се разделя на три отделни периода: бургундски, каталонски и фиорентински.

Бургундският период продължава между 1204 и 1311 г., като по това време Тебс заменя Атина като столица и седалище на правителството. Въпреки това Атина остава най-влиятелният църковен център в херцогството и е обновена като най-важната му крепост.

Освен това бургундите донасят в града своята култура и рицарство, които по интересен начин се смесват с гръцките класически знания. Те укрепват и Акропола.

През 1311 г. група наемници от Испания, наречена Каталунска компания, завладява Атина. Известни още като almogávares, те държат града до 1388 г. Този период е наистина неясен, но знаем, че Атина е била вегерия със собствен кастелан, капитан и вагер. Изглежда, че през този период Акрополът е укрепен още повече, а Атинската архиепископия получава допълнително два суфрагана.виждания.

През 1388 г. флорентинецът Нерио I Акчаджуоли превзема града и се провъзгласява за херцог. Флорентинците имат кратък спор с Венеция относно управлението на града, но в крайна сметка излизат победители. Потомците на Нерио управляват града до турското завоевание през 1458 г. Атина е последната латинска държава, която пада под ударите на мюсюлманските завоеватели.

Османска Атина

Град Атина е завладян от султан Мехмет II Завоевателя през 1458 г. Той сам влиза в града и, поразен от величественото великолепие на древните паметници, издава указ, с който забранява тяхното разрушаване или разграбване, като наказанието е смърт.

Акрополът се превръща в резиденция на турския губернатор, Партенонът е превърнат в джамия, а Ерехтейонът - в харем. Въпреки че османците възнамеряват да превърнат Атина в провинциална столица, населението на града намалява значително и през XVII в. той е просто едно село, сянка на предишното си аз.

Допълнителни разрушения са причинени през 1700 г. Акрополът се превръща в склад за пушек и взривни вещества, а през 1640 г. светкавица поразява Пропилеите, причинявайки големи щети.

Освен това през 1687 г. градът е обсаден от венецианците. По време на обсадата изстрел от оръдие предизвиква експлозия на прахосмукачката в Партенона, която сериозно уврежда храма и му придава днешния вид. Градът е допълнително разрушен по време на венецианските грабежи.

През следващата година турците подпалват града, за да го превземат отново. Много древни паметници са разрушени, за да се осигури материал за новата стена, с която османците обграждат града през 1778 г.

На 25 март 1821 г. гърците започват революция срещу турците, която става известна като Войната за независимост.През 1822 г. гърците обявяват независимост и установяват контрол над града.По улиците на града се разгарят ожесточени битки, който неколкократно преминава от едни ръце в други и през 1826 г. отново попада под турски контрол.

Накрая намесата на Великобритания, Франция и Русия слага край на войната, като разгромява турско-египетския флот в битката при Наварино през 1827 г. Атина е освободена от турския контрол през 1833 г.

Съвременна Атина

След обявяването на независимостта на Гърция Великите сили избират за крал на новосъздадената държава млад баварски принц на име Ото. Отон, както е известен на гръцки, приема гръцкия начин на живот и премества столицата на Гърция от Нафплио обратно в Атина.

Градът е избран главно заради историческото му значение, а не заради големината му, тъй като през този период населението е приблизително 4000-5000 души, съсредоточени главно в квартал Плака. В Атина се намират и няколко важни сгради, главно църкви, от византийския период. След като градът е утвърден като столица, е изготвен модерен план на града и са построени нови обществени сгради.издигнат.

Някои от най-добрите образци на архитектурата от този период са сградите на Атинския университет (1837 г.), Стария кралски дворец (сега сграда на гръцкия парламент) (1843 г.), Националната градина на Атина (1840 г.), Националната библиотека на Гърция (1842 г.), Гръцката национална академия (1885 г.), изложбената зала "Запейон" (1878 г.), Старата сграда на парламента (1858 г.), Новия кралски дворец (сегаПрезидентският дворец) (1897 г.) и кметството на Атина (1874 г.). Вдъхновени от културното течение на неокласицизма, тези сгради придават вечна аура и напомнят за отминалите дни на слава на града.

Първият период на интензивно нарастване на населението в града настъпва след катастрофалната война с Турция през 1921 г., когато повече от един милион гръцки бежанци от Мала Азия се преселват в Гърция. Много атински предградия, като Неа Йония и Неа Смирна, започват да се развиват като бежански селища в покрайнините на града. По време на Втората световна война атина е окупирана от германските сили и преживява един от най-тежкитепрез последните години на войната. През 1944 г. в града избухват ожесточени боеве между комунистическите сили и лоялистите, подкрепяни от британците.

След войната Атина отново започва да се разраства благодарение на постоянната миграция на хора от селата и островите, които търсят работа. През 1981 г. Гърция се присъединява към Европейския съюз - стъпка, която допълнително укрепва икономиката на столицата, тъй като в нея се вливат нови инвестиции и се създават нови работни места.

И накрая, през 2004 г. Атина получи правото да организира Олимпийските игри. Събитието беше успешно и върна международния престиж на родното място на демокрацията и философията.